Състояние на изследванията по проблема

Феноменът на глобалните вериги за добавяне на стойност не е нов в световната практика и е обект на научен интерес от 70-те години на миналия век. Въпреки това, липсва утвърдена единна дефиниция на понятието. Нещо повече, развитието на икономическите и технологичните процеси извежда на преден план различни аспекти на веригите за добавяне на стойност, което променя както фокуса на научните изследвания по темата, така и свързаната с тях терминология. Най-общо, глобалната верига за добавяне на стойност се състои от поредица от етапи, включени в производството на стока или услуга, като всеки етап добавя стойност и най-малко два от етапите са разположени и се осъществяват в различни държави[1].

В научната литература изследователите се фокусират върху различни аспекти на глобалните вериги за добавяне на стойност. Обект на анализ най-често е факторът „предлагане“ (“supply-side” factor), при който водещи са характеристиките на чуждестранните инвеститори (големина, корпоративно управление, технологични активи). Други изследвания се концентрират върху фактора „търсене“ (“demand-side” factor), който поставя във фокуса на вниманието местните фирми и техния абсорбиращ капацитет, т.е. способността им да придобиват, усвояват, трансформират и прилагат създадено извън тях технологично знание.

Други два подхода се концентрират върху посоката на стоковите потоци. Обект на анализ при тях са т. нар. Backward Global Value Chain (GVC) participation, което включва внос на чуждестранни суровини за производство на стоки и услуги за износ, и Forward GVC participation, което включва износ на стоки и услуги, които се превръщат в суровини за износ на други страни. В рамките на академичния дебат попадат и темите за преките чуждестранни инвестиции, мултинационалните корпорации, интернационализацията на бизнеса и иновациите.

Анализът на изолираното влияние на един или друг от тези фактори не позволява да се разкрие комплексния характер на въздействието на глобалните вериги за добавяне на стойност. Допълнителна гледна точка предлага анализът на взаимодействията между чуждестранни и местни фирми на различните етапи от веригите за добавяне на стойност (фирми, канали, послания, сила, интензитет, качество), както и технологичните активи, които са обект на трансфер между икономическите субекти (организационно и управленско ноу-хау, технологично знание, права върху интелектуална собственост, дизайн, материали и компоненти).

Счита се, че ефективната глобална верига на добавена стойност може да има положително въздействие върху бизнеса[2] и фирмения растеж[3]. Контролът върху веригата подпомага глобалните лидери да създадат възможности за местните производители да подобрят позицията си в нея[4]. От гледна точка на иновационната теория Chiu (2014)[5] защитава тезата, че разнообразието от доставчици по веригата подпомага организациите при търсенето на нови продукти, което позволява използването на нови знания и технологии.

Изследвания на ОИСР сочат, че глобалните вериги за добавяне на стойност генерират значителни икономически ползи както за участващите компании, така и за националните и регионалните икономики, в рамките на които те са позиционирани[6]. Ползи могат да извличат както големи водещи компании, така и малки фирми от развиващи се държави. През последните две години кризата с Ковид-19 е причина за множество дискусии относно ролята на глобалните вериги за добавяне на стойност при управлението на рисковете и пазарните „шокове“, създали се между различните индустрии и държави по веригата[7]. Като основни проблемни аспекти и потенциални възможности за подобрения могат да се очертаят[8]:

Съществуването на висока централизация на някои „хъбове“ във веригите на стойността, което може да увеличи разпространението на негативните ефекти от пандемията. Същевременно тези хъбове са ключови за стимулиране на ползите по веригата на доставки чрез разпространение на нови знания и компетенции.
Концентрация на доставчици или клиенти по веригата може да направи някои фирми по-уязвими на шоковете от кризата.
Затворените икономики са по-предразположени на шокове по веригата, отколкото отворените. В същото време, ако отворената икономика е малка, тя разчита предимно на доставчици от чужбина, което също я прави уязвима.
При индустрии с висока концентрация на износ или внос съществуват по-малко възможности даден доставчик или купувач да бъде заместен от друг в случай на прекъсване на веригата. В допълнение, преструктурирането на доставчиците в някои случаи е не само ресурсоемко, но и невъзможно в контекста на спецификата на дейността им (например добивната промишленост).

В редица анализи се отчита необходимостта от възстановяване на „предсказуемостта“ на политиките с цел минимизиране на негативните влияния върху веригите на стойността и тяхното разширяване. Търговските конфликти, както и липсата на реформи по веригата също имат негативен ефект в посока нейното развитие и устойчивост. В допълнение, неравномерното разпространение на резултатите по веригата и рисковете, които носят новите технологии и дигитализацията за това разпределение, са сред въпросите, чиито решение още се търси.

В българската научна литература темата за технологичните вериги (вериги за добавяне на стойност) е предмет на засилен научен интерес през последните десет години, като се отчита тенденцията този интерес все повече да бъде насочен към анализ на процесите на цифровизация в контекста на възможностите за развитие и конкурентоспособност на българските предприятия в глобално развиващата се световна икономика[9]. Темата получава допълнителен акцент в трудовете на българските автори, според които едно от основните предизвикателства, пред които са поставени предприятията, е управлението на риска и то в контекста на глобалните вериги за доставки[10]. Широко застъпено е становището, че участието на българските предприятия в световните вериги за добавяне на стойност е от ключово значение за националната икономиката през последните 30 години.

Понятието „глобална верига за доставки“ в общ смисъл се отнася до концепция, посочва Г. Раковска[11], при която дадена организация се разглежда не сама за себе си, а като част от една обща „верига на доставките“, т.е. свързана с други организации. В основата на концепцията лежи идеята за необходимостта от единен материален поток в тази верига, която започва от източника на суровини и завършва с доставката на продукта на крайния потребител. Ето защо тяхната конкурентоспособност е обвързана с веригите, в които участват. Това води до появата на тенденцията конкуренцията да се осъществява не между отделните организации, а между веригите от организации, допринасящи за удовлетворяването на потребителите.

Съществуват множество дефиниции в литературата и повечето автори са единни в мнението, че веригата на доставките се състои от всички организации, включени в процеса на осигуряването на определени продукти и услуги до потребителя, от тези, които добиват суровините, до тези, които са заети с търговията на едро и дребно[12]. Като основни фактори, които предпоставят развитието на концепцията за верига за доставките се посочват нарастващата степен на специализация на стопанските субекти, нарастващата конкуренция, доминиращата роля на потребителите, еволюцията на информационните технологии, появата на управленското разбиране на организациите като системи.

Според утвърденото разбиране в българската научна литература природата на глобалните вериги за доставка може да бъде обобщена като мрежи от организации, локализирани в различни държави, които изпълняват определени дейности от веригата на добавената стойност, обхващаща всички елементи от възпроизводствения процес[13] Договорните форми за осъществяване на международен бизнес са гъвкав способ за извършване на стопанска дейност и участие в глобална верига за доставка. Рисковете при реализирането им произтичат от фактори като държавно регулиране, правна рамка и специфики на пазара[14]. Ефективното партньорство, рационалното и компетентното разпределение на задачите и разходите, и ограничаването на негативните последици от непредвидени събития, са основни способи за управление на рисковете при различните съвместни форми за осъществяване на международен бизнес[15]. Наред с това, преките чуждестранни инвестиции са капиталова форма за навлизане на международни пазари, но могат да бъдат разгледани и като стратегически подход за моделирането на една глобална верига за доставка. Основен мотив за това е реалната възможност за контрол на задгранични предприятия, които те дават, а това позволява и по-широки способи за влияние върху дейността на цялата верига. Сложният им и дългосрочен характер обуславя и най-високата им степен на рискова изложеност между останалите видове международни бизнес операции[16]. В подобен контекст Моллов[17] обобщава основните характеристики на глобалната верига за доставка и ключовите аспекти на тяхното управление.

Съществен момент в изследванията на българските автори е и фокусът върху възможностите, перспективите и предизвикателствата пред българските предприятия при тяхното интегриране в световните вериги за създаване на стойност. Отчита се фактът, че в този процес преобладават дейности с ниска добавена стойност. Повечето автори се обединяват и около разбирането, че „макар първоначално да стават част от международната специализация с дейности с ниска добавена стойност, впоследствие те могат да поемат и други дейности, като научноизследователска и развойна дейност, дизайн, дейности на централния офис или маркетинг, дистрибуция и продажби.

Подобна трансформация би им помогнала да се присъединят към групата на страните с високи доходи. Успехът на тези процеси обаче не е гарантиран и пред него стоят множество предизвикателства. Автоматизацията при производствените процеси е едно от тях. Тя изисква работници с по-високи нива на умения, което от своя страна забавя изнасянето на тези дейности в други страни. Друг проблем идва от безмилостната конкуренция в производствената сфера при световните вериги за създаване на стойност, като компаниите са принудени да намалят още повече разходите си[18]. В същия смисъл е и изразеното от Йоцов мнение, според който управлението на веригата за доставки е мощен източник на конкурентни предимства.[19]

В контекста на европейските стратегически документи българските автори отчитат експоненциалния ръст при използването на цифрови технологии, който внася промени в структурата на компаниите, икономическите сектори и бизнес моделите, включително в логистиката и управлението на веригите за създаване на стойност. Налага се разбирането, че повсеместната цифровизация води до създаването на т. нар. „интелигентни/умни фабрики“ (Smart Factories), като предприятията трябва да се подготвят за радикални промени, дължащи се на редица фактори – съкращаване на времето за доставка, гъвкавост в произвежданите обеми и непредвидимост в изискванията на клиентите, както и все по-голямо „разклоняване“ и „разпокъсаност“ на веригите на доставките и добавената стойност, нови отношения между научноизследователския сектор, висшето образование и бизнеса.[20]

[1] Qiang, Christine Zhenwei; Liu, Yan; Steenbergen, Victor. 2021. An Investment Perspective on Global Value Chains. Washington, DC: World Bank. © World Bank. https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/35526; World Bank. 2020. World Development Report 2020 : Trading for Development in the Age of Global Value Chains. Washington, DC: World Bank. © World Bank. https://openknowledge.worldbank.org/handle/10986/32437

[2] Kim, K., Park, J.H., Prescott, J.E. (2003(. The global integration of business functions: a study of multinational businesses in integrated global industries. J. Int. Bus. Stud. 34 (4), 32.

[3] Hernández, V., Nieto, M.J. (2015(. Inward—outward connections and their impact on firm growth. Int. Bus. Rev. 25 (1), 296-306.

[4] Humphrey, J., Schmitz, H. (2004). Chain governance and upgrading: Taking stock. In H. Schmitz (Ed.), Local enterprises in the global economy issues of governance and upgrading, England: Edward Elgar , 349–382.

[5] Chiu, Y.C. (2014). Balancing exploration and exploitation in supply chain portfolios. Engineering management. IEEE Trans. Eng. Manage. 61 (1), 18-27

[6] OECD (2013), Interconnected Economies: Benefiting from Global Value Chains, OECD Publishing, Paris, https://dx.doi.org/10.1787/9789264189560-en.

[7] OECD (2020), “COVID-19 and global value chains: Policy options to build more resilient production network”, OECD Policy Responses to Coronavirus (COVID-19), 3 June 2020, OECD Publishing, http://www.oecd.org/coronavirus/policy-responses/covid-19-and-global-value-chains-policy-options-to-build-more-resilient-production-networks-04934ef4/.; Mckinsey (2020), “Risk, resilience, and rebalancing in global value chains”, McKinsey Global Institute, 6 August 2020, https://www.mckinsey.com/business-functions/operations/our-insights/risk-resilience-and-rebalancing-in-global-value-chains?sid=38c47e33-f6d3-43f8-84b1-e678f3aa8463.

[8] OECD (2021), Global value chains: Efficiency and risks in the context of COVID-19, https://www.oecd.org/coronavirus/policy-responses/global-value-chains-efficiency-and-risks-in-the-context-of-covid-19-67c75fdc/

[9] Дамянов, Д., Гешев., Т., Чукалов, К., Четвърта индустриална революция – същност и проблеми, ИК „КИНГ, 2019г., ISBN:978-954-9518-97-9.; Колева, Н., Методика за изследване степента на развитие на дигитализацията на производството в българските индустриални предприятия, участие в 16-та международна научна конференция „Мениджмънт и инженеринг“, 24-27 юни, 2018 г. Созопол, ISSN 1310-3946, стр. 707-713; Колева, Н.,Г. Пенева, (2019), Емпирично изследване на готовността на българските МСП за внедряване на Индустрия 4.0, XI Международна научна конференция ―E- Управление & E-Конмуникации‖, ISSN 2534-8523;Колева, Н. (2020). Изследване на дигиталната зрелост на производствената подсистема на индустриалното предприятие, монография, ISBN: 978-954-334-226-6, 124 стр., Софттрейд.

[10] Моллов Д., „Управление на риска в глобалните вериги за доставка”, сп. „Икономически и социални алтернативи”, УНСС, София, бр. 4, 2016 г., ISSN: 1314-6556; Вълчев, Ж., Управление на рисковете в глобалните вериги за доставки : дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “доктор” по научна специалност “Международен бизнес”, София, 2019г.

[11] Моллов Д., „Глобални вериги за доставка – концепции и стратегии”, Издателски комплекс – УНСС, София, 2017 г., ISBN: 978-954-644-931-3; Боева Б., Стойчев И., Моллов Д., Живкова С., Тодоров Е., „Корпоративно управление и глобални вериги на доставка”, Издателски комплекс – УНСС, София, 2017 г., ISBN: 978-619-232-001-0.

[12] Раковска, М. “Теоретични аспекти на управлението на веригата на доставките”. Научни трудове на УНСС, том ІІ, 2009 г.. София, УИ „Стопанство“, София, 2009. ISBN 0861-9344.

[13] Вълчев, Ж., Управление на рисковете в глобалните вериги за доставки : дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен “доктор” по научна специалност “Международен бизнес”, София, 2019г.; Раковска, М. (2013). Управление на веригата на доставките, ИК-УНСС, София; Коралиев, Я., Управление на веригата за доставките, ИК на УНСС, 2013г. . ISBN 9789546444547.

[14] Каракашева, Л. (2011). Международен бизнес. Част първа, Призма, София.; Каракашева, Л. (2016). Международни бизнес операции. Част втора, ИК – УНСС, София.

[15] Василева, А. (2010). Съвременни форми на международен бизнес, Нова българска медийна група холдинг, София .

[16] Маринов, В. (2006). Международни икономически отношения. Теория, система, политика, УИ „Стопанство”, София.

[17] Моллов, Доброслав. „Глобални вериги за доставка – концепции и стратегии“. Второ преработено и допълнено издание. София, Издателски комплекс – УНСС, 2017. ISBN 978-954-644-964-1

[18] Димитрова, Р., Международните вериги на създаване на стойност и конвергенцията в ЦИЕ, Институт за пазарна икономика, 2020 г., 18.12.2020, https://ime.bg/bg/articles/mejdunarodnite-verigi-na-syzdavane-na-stoinost-i-konvergenciyata-v-cie/

[19] Йоцов, И., Стратегическо планиране на веригата за доставки, ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“, 2016 г. https://www.researchgate.net/publication/313532642_ STRATE GICESKO_PLANIRANE _NA_VERIGATA_ZA_DOSTAVKI;

[20] Колева, Н., Г. Пенева, (2019), Емпирично изследване на готовността на българските МСП за внедряване на Индустрия 4.0, XI Международна научна конференция ―E- Управление & E-Конмуникации‖, ISSN 2534-8523; Andreev, O., Peneva, G., 2018a. Problems Concerning Operations System of the Enterprise in the Context of Industry 4.0. Xth International Scientific Conference “E-Governance & ECommunications”, 06, pp. 165-170.; Andreev, О., Daskalov, H., 2018. Decentralized Blockchain Innovations in the Field of Higher Education – the Case of OS.University, Russe: Russe University; Andreev, О., Peneva, G., 2018b. A Methodological Approach to Survey the Opportunities for Implementing Industry 4.0 in Bulgarian Industrial Enterprises. XVI International Scientific Conference “Management&Engineering ‘18”, pp. 739-745.