Насоченост на изследванията в съответствие с европейските приоритети
Настоящото проектно предложение е разработено в пълно съответствие с ключовите стратегически и програмни документи на европейско и национално равнище, насочени към постигането на устойчиво развитие, високо качество на живот и чиста околна среда, и осигуряване справянето с обществените предизвикателства на основата на върхови научни постижения, генерирането и разпространението на ново знание.
На европейско равнище, проектът отразява приоритетите на рамковата програма на Европейския съюз за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“, както и на настоящата програма „Хоризонт Европа“ (2021—2027 г.). В рамките на „Хоризонт 2020“ , проектното предложение е фокусирано и върху трите основни приоритета за научните изследвания в Европа: 1. Високи постижения в научната област (Excellent science); 2. Водещи позиции в промишлеността (Industrial leadership) и 3. Обществени предизвикателства (Societal challenges). В контекста на „Хоризонт Европа“ проектното предложение е обвързано с приоритетите за високи постижения в научната област; глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост и иновативна Европа.
Стратегическата рамка на Европейския съюз през последната една година е изключително динамична. Стартирането на годишния цикъл на Европейския семестър[1] – инструментът за координация на икономическите политики в ЕС за 2020 г., съвпадна с лансирането на Европейския зелен пакт[2]. Това наложи интегрирането на целите за устойчив растеж[3] на ООН и принципите за екологична устойчивост на Годишната стратегия за устойчив растеж[4] в анализа на напредъка, предизвикателствата и възможностите пред страните членки, а по-късно и в препоръките за националните програмни документи. Стратегията препотвърждава, че и през програмния период 2021-2027 между основните цели на Европейския съюз ще бъдат технологичното лидерство и технологичната независимост, но постигнати не чрез малък кръг водещи сектори или предприятия, а върху основата на широко разпространение на иновации, така че съществуващата драстична разлика между технологичните равнища в рамките на европейската икономика да се намали до минимум и да се постигне по-висока производителност от по-голям брой сектори и предприятия, включително МСП.
Един от стълбовете за развитието на европейската икономика през следващото десетилетие е насочен към водещите до пробив иновации и иновациите, създаващи нови пазари. Европейският съвет по иновациите (ЕСИ) и общностите на знание и иновации (ОЗИ), ръководени от Европейския институт за иновации и технологии (EIT), ще подкрепят революционните иновации на стартиращи предприятия и МСП в ЕС, включително чрез регионална насоченост. Заложени са амбициозни цели по отношение на екологичния преход и цифровата трансформация. В този контекст държавите членки следва да разгледат възможността да възпроизведат в своите национални програми този стремеж към осъществяване на инвестиции в екологичния преход и цифровата трансформация[5]. Всичко това е съпътствано от концепцията „мисии за научни изследвания и иновации“, в която са заложени нови форми на сътрудничество между научноизследователските центрове и предприятията.
Заедно с това на европейски равнище се отчита и появата на ново цифрово разделение — не само между добре свързаните градски райони, от една страна, и селските и отдалечените, от друга, но и между тези, които могат да черпят всички ползи от обогатено, достъпно и сигурно цифрово пространство с пълен асортимент от услуги и онези, които нямат тази възможност. Подобно разделение се проявява и между предприятията, които вече могат да се възползват от пълния потенциал на цифровата среда и онези, които все още не са напълно цифровизирани[6].
На национално равнище, визията на Националната стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017-2030 година[7] е развитие на научни изследвания и в регионите, като първа стъпка в това отношение ще бъде подпомагането на приложните научни изследвания в съответствие с регионалните приоритети на Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) посредством изграждане на регионални научни центрове. Осигуряването на баланс между насочени фундаментални, чисти фундаментални и приложни изследвания, и научни изследвания по отделни научни области и по региони дефинират визията на Стратегията.
Проектът е в съответствие с насоките за подкрепа на научни изследвания, определени в Национална стратегия за научни изследвания и Закона за насърчаване на научните изследвания, като:
- Създава нови научни знания като прилага концепцията за иновационните системи по отношение на специфичен обект на изследване каквито са глобалните вериги за добавяне на стойност, разработва модел за оценка на иновационния потенциал спрямо последните, прилага специфичен набор от аналитични процедури и валидира хипотези на тази основа.
- Насърчава технологичния трансфер и развитието на обществените науки и иновациите чрез изследване на потоците от технологично ноу-хау в рамките на веригите за добавяне на стойност, като по този начин създава предпоставки за тяхното интензифициране.
- Решава важни проблеми в областта на икономиката, екологията, обществените процеси, човешките ресурси, сигурността, отбраната и здравето като изследва възможностите за повишаване на националната и регионалната конкурентоспособност в унисон с приоритетите на националната стратегическа рамка.
- Съответства на целите на стратегическата рамка на ЕК за програмен период 2021-2027 по отношение на търсене и предлагане на решения на обществено значими предизвикателства, каквото е конкурентното развитие на националните и регионалните икономики.
Важен инструмент за стимулиране на растежа и заетостта в България е Иновационната стратегия за интелигентна специализация 2021-2027 г. Стратегията позволява на всеки регион да идентифицира и развие свои собствени конкурентни предимства на основата на концепцията за интелигентната специализация. Чрез подхода на партньорство и вземането на решения „отдолу-нагоре“ интелигентната специализация обединява местните власти, академичните среди, бизнеса и гражданското общество в три аспекта: интелигентен – чрез идентифициране на уникални конкурентни предимства и двигатели за растеж на регионите; специализиран – чрез приоритетни инвестиции в научни изследвания и иновации в конкурентни области; и стратегически – чрез дефиниране на споделена визия за регионални иновации. Настоящото проектно предложение ще допринесе за постигането на целите на Иновационната стратегия като поставя във фокуса на вниманието процесите на интегриране на българските предприятия в глобалните вериги за добавяне на стойност и участието им в трансфера на технологично ноу-хау. Последното е фактор за подобряване на иновационния потенциал на фирмено равнище и на националната и регионалната конкурентоспособност на тази основа.
Настоящото проектно предложение допринася за развитието и надграждането на резултатите, постигнати при изпълнението на следните проекти, финансирани от фонд „Научни изследвания“, като осигурява синергия и допълняемост, но без да допуска дублиране:
- Концептуален модел за внедряване на иновации и повишаване конкурентоспособността на индустриалните предприятия, изпълняван от Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Договор № КП-06-М25/5/17.12.2018;
Регионално индексиране на иновационната активност в отраслите на икономиката (ИРИСИ) – сценарии пред идентифицираните в ИСИС четири приоритетни тематични области за интелигентна специализация и мястото им в кръговата икономика, изпълняван от Бургаски свободен университет, Договор № КП/06/ОПР 01/4/21.12.2018.
[1] https://ec.europa.eu/info/business-economy-euro/economic-and-fiscal-policy-coordination/eu-economic-governance-monitoring-prevention-correction/european-semester_en
[2] The European Green Deal, Brussels, 11.12.2019.COM(2019) 640 final
[3] https://www.un.org/sustainabledevelopment/
[4] Annual Sustainable Growth Strategy 2020, COM/2019/650 final
[5] Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, Нова ЕНП за научни изследвания и иновации, Брюксел, 30.09.2020 г., СОМ /2020/ 628 final https://op.europa.eu/en/publication-detail/-/publication/ac9cd214-53c6-11ea-aece-01aa75ed71a1/language-bg/format-PDF
[6] Цифров компас до 2030 г.: Европейският път за цифровото десетилетие Брюксел, 9.3.2021
COM(2021) 118 final, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?uri=CELEX:52021DC0118