Публикации
GLOBAL VALUE CHAINS IN AGRICULTURE ON THE EXAMPLE OF BULGARIAN FARMERS
Global value chains in agriculture on the example of Bulgarian farmers
Daniela Ventsislavova Georgieva
International business school, Bulgaria, e-mail dgeorgieva@ibsedu.bg
Milena Mitkova
International business school, Bulgaria, e-mail bgaccountant.mail@abv.bg
Teodora Georgieva
International business school, Bulgaria, e-mail tgeorgieva@ibsedu.bg
Abstract: The national and global political and health situation has outlined the strong dependence of Europe on foreign markets, especially in key sectors such as agriculture. The European Union’s vision is focused on the development of local value chains in order to create closer links between rural and urban communities. In this respect, the possibilities of artificial intelligence technologies are the prospect for the development of agriculture in the food supply chain. In terms of the supply chain, the EU emphasizes the need for innovation (for example in precision agriculture) to address the “high costs” of developing certain technologies.
The main goal of the paper is to study the attitudes of Bulgarian agricultural producers regarding the implementation of innovations as a factor for their participation in a global value chain.
The adopted research methods are based on logical, deductive, and comparative methods, as well as on the methods of analysis and synthesis. For the purposes of the empirical research, data from individual, in-depth, unstructured interviews of farmers in Bulgaria are presented.
The results of the interviews are indicative of the fact that Bulgarian agricultural producers produce products in an amount sufficient for the local market, which is why they do not need to participate in a global value chain. However, there is a lack of awareness about the benefits of innovation and the long-term efficiency of participation in global chains. The priority of the manufacturers is the quick market realization of the production, which is why they do not want to change the way they currently work by implementing innovations. Therefore, some manufacturers prefer to hire external companies to carry out activities that they could independently carry out if they use digital solutions. However, they refrain from purchasing such due to a lack of financial resources, lack of “need” or lack of sufficient competencies to use them.
Recommendations drawn from the analyzed data are: to be increased awareness regarding the benefits of global value chains among Bulgarian farmers, the proposed innovations and digital tools to be tailored to the level of digital competencies and skills of farmers. In addition, it is necessary for the technologies and innovative solutions offered on the market to be adapted to the needs of micro, small and medium-sized farms so that they can be accessible and practical for producers.
Keywords: innovation, global value chains, agriculture, in-deep interviews
Field: Social sciences
Глобалните вериги на стойността в селското стопанство по примера на българските земеделски производители
Даниела Венциславова Георгиева
Международно висше бизнес училище, България, e-mail dgeorgieva@ibsedu.bg
Милена Миткова
Международно висше бизнес училище, България, e-mail bgaccountant.mail@abv.bg
Теодора Георгиева
Международно висше бизнес училище, България, e-mail tgeorgieva@ibsedu.bg
Резюме: Политическата и здравна обстановка в националени глобален аспект доведе до силната зависимост на Европа от чужди пазари, най-вече в ключови сектори като земеделието. Визия на Европейският съюз е развитието на местни вериги за създаване на стойност, с цел да се създадат по-тесни връзки между селските и градските общности. В този контекст възможностите на технологиите за изкуствен интелект са перспективата за развитие на селското стопанство и веригата за доставка на храни. По отношение на веригата за доставки ЕС подчертава необходимостта от иновации (например в прецизно земеделие), чрез които да се намалят „високите разходи“ при разработването и използването на някои технологии.
Основна цел на настоящата разработка е да се проучат нагласите на български земеделски производители относно прилагането на иновации, като фактор за участието им в глобална верига на стойността.
Възприетите изследователски методи се основават на логическия, дедуктивния и сравнителен методи, както и на методите на анализ и синтез. За целите на емпиричното изследване са осъществени индивидуални, дълбочинни, неструктурирани интервюта на земеделски производители в България.
Резултатите от интервютата са показателни за това, че българските земеделски производители, обект на анализ, произвеждат продукция в количество достатъчно за местния пазар, поради което те нямат необходимост да участват във глобална верига на стойността. Съществува обаче липса на осведоменост относно ползите от внедряването на иновации и ефективността в дългосрочен план от участието на производителите в глобалните вериги. Приоритет на производителите е бързата реализация на продукцията и нежелание за промяна в текущо възприетия начин на работа, чрез въвеждане на иновации. Поради това част от производителите предпочитат да наемат външни фирми за извършване на дейности, които самостоятелно биха могли да осъществят при наличие на дигитални и цифрови решения. Те обаче се въздържат от закупуването на такива поради липса на финансов ресурс, липса на „необходимост“ или липса на достатъчно компетенции за използването им.
Очертаните препоръки в края на разработката са насочени към конкретни предложения относно увеличаване на информираността по проблематиката. Съществува необходимост от създаване на нововъведения и дигитални инструменти, които да са съобразени с нивото на дигитални компетенции и умения на земеделските производители. В допълнение е необходимо и предлаганите на пазара технологии и иновативни решения да бъдат съобразени с потребностите на микро, малките и средни стопанства, така че те да са достъпни и ефективни за производителите.
Ключови думи: иновации, глобални вериги на стойността, селски стопанства, индивидуални интервюта
Област: Социални науки
