Актуалност и значимост на научната проблематика
Под натиска на глобализацията и динамиката на технологичните процеси, националните и регионалните икономики полагат нарастващи усилия в опит да подобрят конкурентните си позиции. За целта се инвестират значителни средства за научни изследвания и иновации, като годишните бюджети на световните иновационни лидери непрекъснато нарастват – до близо 500 млрд. евро за САЩ, близо 300 млрд. евро за ЕС и над 250 млрд. евро за Китай.
Пандемичната обстановка през последните две години доведе до изостряне на проблема с устойчивостта и значително девалвира конкурентните позиции и на най-развитите икономики. В тези условия нарасна необходимостта от концентриране на усилията върху онези факторите за растеж, които в най-голяма степен допринасят за разпространение на знание и приложението му в отговор на обществените предизвикателства.
През последните години се наблюдава фундаментална промяна в управлението и организацията на иновационните процеси. Анализът на потоците от чуждестранни инвестиции и концентрацията на производствени процеси на международно равнище показва, че иновационният капацитет и технологичните компетенции, които бяха съсредоточени в централите на мултинационалните компании, все повече се превръщат в обект на аутсорсинг в посока тяхната периферията и се изпълняват от фирми, разположени извън големите икономически центрове.
В този контекст глобалните вериги за добавяне на стойност привличат вниманието както на научната общност, така и на политическо равнище, като фактор за икономическа трансформация и растеж на местните икономики. Наред с потока от чуждестранни инвестиции, те са канал за разпространение на технологично знание, предприемаческа култура и иновационен капацитет, които променят профила на обвързаните икономически сектори и регионите, в които е концентрирана тяхната дейност.
Приложението на системния подход и обединяването на различните аспекти на анализ ще позволи изследването на комплексен феномен като иновационния потенциал да се приложи по отношение на глобалните вериги за добавяне на стойност, разглеждани като своеобразни иновационни системи.
В академичната литература и международната практика иновационният потенциал традиционно се изследва на национално равнище[1]. За целта са разработени и намират широко приложение редица системи от индикатори, които улавят спецификите на националните икономики, свързани с вложените ресурси и постигнатите резултати от функционирането на иновационните системи. С известни модификации, тези методологии се прилагат на секторно и на регионално равнище[2], като се отчитат техните технологични или местни особености. Обект на анализ най-често са секторни политики и технологични вериги в автомобилостроенето, транспорта, био-икономиката, както и въпроси, свързани с логистиката, управлението и оценката на риска. Липсва цялостно научно изследване, което да е концептуално конструирано на база симбиозата между географска локация, секторна принадлежност и иновационен потенциал. Приложен спрямо глобалните вериги за добавяне на стойност, анализът на иновационния потенциал ще комбинира влиянието на тези фактори и ще подскаже нови възможности в подкрепа на националната и регионалната конкурентоспособност. Поради своята актуалност темата за глобалните вериги за добавяне на стойност е част от дневния ред на българските институции. В специализирани изследвания Българска народна банка[3] и Националния статистически институт[4] работят по осигуряването на релевантен методологически инструментариум за събиране и обработка на данни за дейността и влиянието на глобалните вериги за добавяне на стойност на международно и национално равнище. Създадените за тази цел международни стандарти ще се използват като основа за информационното осигуряване на изпълнението на настоящия проект.
[1] European Innovation Scoreboard 2021, https://interactivetool.eu/EIS/index.html ; Global Innovation Index 2021: Who Will Finance Innovation? https://www.globalinnovationindex.org/ ; The 2021 IMD World Competitiveness Ranking, IMD World Competitiveness Center, https://www.imd.org/wcc/world-competitiveness-center/ ; The Global Competitiveness Report 2020, World Economic Forum, https://www.weforum.org/reports/the-global-competitiveness-report-2020
[2] Regional Innovation Scoreboard 2021, https://interactivetool.eu/RIS/index.html
[3] Ivanova, N., E. Ivanov, The Role of Bulgaria in Global Value Chains, DISCUSSION PAPERS, DP/105/2017.
[4] Global value chains-International Sourcing Survey, Grant agreement with the European Commission No. 101016185-2020-BG-B5483-GVCIS. The project is focused on testing the revised methodology for data gathering on global value chains before it becomes a regular part of data collection and production of comparable statistics at the EU level, according to the Regulation (EU) 2019/2152 of the European Parliament and of the Council of 27 November 2019 on European business statistics.